Културният календар на НЧ „Васил Левски 1945“ – Варна продължава да среща публиката с вдъхновяващи личности и стойностни творчески събития. Част от програмата с културни събития на читалището бе и представянето на втората стихосбирка на проф. Андрияна Андреева – „Копнеж за светлина“.
Събитието се проведе в обновената библиотека на читалището и събра почитатели на поезията, приятели на авторката и гости, които имаха възможност да се докоснат до един изящен и дълбоко личен поетичен свят. Новата книга включва над 30 стихотворения и е естествено продължение на първата стихосбирка на проф. Андреева – „Сезони за обич“.
По време на представянето авторката сподели, че появата на втората книга е била съвсем естествен процес след първата. По думите ѝ светлината и обичта са сред темите, които най-силно я вълнуват и именно те присъстват като вътрешна нишка в нейната поезия. Заглавието „Копнеж за светлина“ се е родило след внимателен подбор на включените стихотворения, обединени от общото усещане за търсене, надежда и духовна близост.
Проф. Андреева разкри още, че вече работи по своята трета книга, чието заглавие вече е избрано и ще бъде свързано с морето. Тя определи поезията като своеобразна терапия, появила се в особено напрегнат период от нейния живот – по време на работата ѝ като областен управител на Варна. Именно тогава, споделя тя, се е появила нуждата чувствата, напрежението и вътрешните търсения да намерят израз в стихове.
Особено вълнуващ момент от вечерта бе представянето на част от стиховете от поетесата Елица Виденова, която допринесе за емоционалната атмосфера на литературната среща. Така публиката не само се запозна с новата книга, но и преживя силата на поетичното слово в неговото живо звучене.
С това събитие НЧ „Васил Левски 1945“ – Варна още веднъж потвърждава своята роля като активно културно пространство, което включва в програмата си срещи с автори, литературни премиери и събития, насочени към насърчаване на духовния живот в общността.
Представянето на „Копнеж за светлина“ бе вечер на поезия, размисъл и споделена чувствителност – среща, която оставя след себе си светлина, каквато само истинската поезия може да донесе.
